Лещите – да изберем оптиката на фотоапарата
Когато говорехме в урок 2 за блендата, се докоснахме до въпроса за лещите. Там посочих в основни линни как работи фотоапарата чрез примера за най-примитивния фотоапарат, този с отвор. Ако човек помисли за фотоапарата с отвор ще установи, че е чудо на техниката, но от практична гледна точка не може да изпълни целите, за които един фотоапарат е купен. Не може да се получи ясна снимка без да има лещи и малкото количество светлина, която отвора пропуска означава, че ще ви е необходима скорост на заснемане от 20мин до няколко часа, в зависимост от това колко е осветен обекта ви. Това не би било много полезно ако заснемате спортист на висок скок в средата на скока му.
За да се избегнат тези два проблема, ние поставяме оптически лещи на фотоапарата. Лещите събират мноооооого повече светлина отколкото малкото отворче на примитивния фотоапарат и концентрирано насочват светлината към снимката от нашата лента.
Наистина лещите са най-важната част от фотоапарата. Ако използвате компактен фотоапарат, който има постоянни, несменящи се лещи, може би ще размислите за в бъдеще да го смените с фотоапарат, позволяващ смяната на лещите. Добрите, точни лещи са от голяма полза за вашите снимки, ако започнете да бъдете загрижени за качеството на снимките си. Качеството на лещите е много по-сериозен въпрос, отколкото си мислите. Наистина добрите лещи използват специални стъкла – няколко пласта на различни видове оптично стъкло, които имат специално поле на действие и са вкарани в механизъм, който може да се върти по такъв начин, че да фокусирате всички тези пластове върху обекта си. Ще се изхарчите ако си купите добрите лещи, но те си заслужават, ако искате да направите възможно най-добрите снимки.
Да се изберат лещи на фотоапарата би било лесно ако всичко, за което трябва да се притеснявате е да си купите добро качество лещи. Но от тук нататък идва и разнообразието – фокусно разстояние, събирателни лещи, лещи за „скорост” – които усложняват избора. Ще разгледаме някои от аспектите на лещите на фотоапарата и как те трябва да повлияят на решението ви, когато се опитвате да намерите правилните лещи, в зависимост от целта, с която ги купувате за фотоапарата ви.
Ако имате фотоапарат, чиито лещи могат да се сменят, фотоапарата ви обикновено идва с това, което се счита за „нормални“ лещи – 50 mm лещи. Това фокусно разстояние на лещите се счита за „нормално”, защото снимката, която правят е много близка до това, което окото вижда. Това е чудесно място да започнем. Препоръчвам ви първоначално да използвате лещите, с които сте го купили докато свикнете с тях, докато се почуствате удобно като ги ползвате и докато започнете да усещате нуждата от други лещи, в зависимост от областта на снимане, за която се интересувате. Да направим бърз преглед на различните фокусни разстояния на лещите и тяхната обща употреба.
Широкоъгълни лещи
Широкоъгълните лещи имат няколко практични употреби. Те включват по-голяма част от декора пред фотоапарата, отколкото нормалните лещи. Таблицата по-долу ще ви даде обща идея за разтоянието пред фотоапарата ви, което различните видове лещи покриват. Това може да бъде полезно в няколко аспекта, например когато снимате в малки, затворени пространства. Широкоъгълните лещи се използват много и при пейзажните снимки. Едни 24 mm лещи ще включат четири пъти повече от декора пред фотоапарата ви, отколкото 50 mm лещи, така че при пейзажните снимки ще получите повече картина на преден план и широко небе. Има три подкатегории на широкоъгълните лещи.
24 mm – 35 mm – Широкоъгълни
17 mm – 21 mm – Ултра широкоъгълни
6 mm – 15 mm – Свръхширокоъгълни
Колкото е по-широк ъгъла на вашите лещи, толкова повече линейно изкривяване ще получите на снимката си. Можете да видите какво имам предвид под линейно изкривяване на тази снимка. Забележете на тази снимка последиците от пожр в гората, начина по който земята изглежда сякаш е „набъбнала”. Колкото по-широкойгълни лещи използвате, толкова това ще е по-явно на снимката. Нещо от рода като да се гледате в изпъкнали огледала, които можем да срещнем на ъглите при големите супер маркети – те правят нещата да изглеждат извън пропорциите им, колкото обекта е по-близо до лещите, толкова по-голям ще изглежда. Хубав пример за този близък план на снимане е ако заснемете човек или животно с широкоъгълен обектив – носът им ще изглежда много голям в сравнение с пропорциите на останалите части от тяхното лице, което ще създаде комичен ефект. Напоследък тези снимки станаха голям хит и се използват в поздравителните картички. Те се използват много ефективно при снимането на пейзажи, за да се привлече вниманието към предния план от снимката и да се прибави дълбочина на цялата снимка.
Тази снимка изпъква на преден план камъчетата, като привличат наблюдателя навътре и придават усещането, че все едно сте „точно там”. Широкоъгълните лещи са задължителни за пейзажните снимки, така че ако проявявате интерес към тях, може би ще помислите над това да си закупите такива лещи.
Друг ефект, който широкоъгълните лещи създават, е проблема със сливането на вертикалните линии. Този ефект най-много се забелязва когато снимате сграда от долу на горе (от ниска изходна позиция). Забележете в следващата снимка как линиите на сградата криволичат към върха.
Забележете също и криволиченето на линията в основата. Свръхширокоъгълните лещи правят снимката да е композирана в концентрични кръгове. Това са интересни за употреба лещи, но може би не първите в списъка ви за закупуване на лещи, от които имате нужда.
Дългофокусни лещи
Дългофокусните лещи са противоположни на широкоъгълните. Този термин се използва за почти всички лещи, които имат по-дълго от „нормалното“ фокусно разстояние. Често те биват наричани и „телефотографски лещи“. Когато говорихме за фокусното разстояние в последния урок аз направих обобщението, че числото на фокусното разстояние представлява милиметрите разстояние от предната част на фотоапарата до лентата във фотоапарата. Ако ви се намират 400 mm лещи и ако решите да ги измерите със сантиметър, вероятно ще забележите, че не са 400 mm дълги. Това е така, защото в цилиндъра на лещите са използвани елементи, които увеличават образа. Лещи, които са по-къси от фокусното разстояние технически се наричат телефотографски лещи. Ако имате 400 mm лещи, които се случат да бъдат дълги 400 mm, вие значи притежавате дългофокусни лещи, които не са телефотографски лещи, въпреки че те са широко разпространени под това име. Ще използвам тези два термина взаимозаменяемо в урока, но поне сега знаете разликата между тях. За какво се използват телефотографските лещи? Нека погледнем следния пример: същия декор, сниман от същото място, като се използват веднъж широкоъгълните лещи и веднъж телефотографските:
Докато широкоъгълните лещи ще направят обектите на преден план по-големи, а обектите в далечината малки, телефотографските ще направят обектите, които са в далеченината да изглеждат по-близки. Телеобективите широко се използват при снимки на дивата природа. Много е тудно да се доближиш до повечето диви животни и птици, а един добър фотограф на дивата природа ще снима с телеобектив и ще седи, без да мърда за дълъг период от време, за да улови изключителния кадър.
Друго нещо, в което телефотографските лещи са добри, е при премахването на вертикалните линии, които вече споменах, когато говорех за широкоъгълните лещи.
-
Тази снимка е заснета от далечно разстояние, като съм използвала телефотографски лещи. Забележете как линиите на сградата не изглежда да криволичат, както старото тухлено училище в предходния пример. Ако можете да държите лещите и лентата на повърхност паралелна на тази, която снимате, вие ще имате успех в премахването на тези вертикални линии. Изработват се и специални лещи, които контролират изгледа (или PC) лещи, които могат да ви помогнат да коригирате този проблем ако не можете да се отдалечите достатъчно, за да използвате телеобектива. Освен в случай, че планирате да правите много архитектурни снимки, иначе не бих ви препоръчала да си купувате такива лещи. Те са доста скъпи.
Телефотографските лещи имат няколко недостатъци, така че ако този тип фотография наистина не е вашата страст, не бих ви препоръчала да си купувате. Дългофокусните лещи могат да бъдат много скъпи – когато снимате нещо, което е далече, както примера с дървената къщичка по-горе, снимката ви става малко замъглена. Само най-изчистената среда би премахнала това. Те са също и много обемисти и отново – скъпи. Един 200 mm телеобектив вероятно ще задоволи повечето от вашите нужди, освен ако не планирате да снимате нещо малко, като птици от далечно разстояние. Можете да увеличите вашите телефотографски лещи като добавите съоръжение наречено „теле-удължител“. Това са допълнителни лещи, които слагате на фотоапарата си и след това поставяте останалите лещи пред тях. Един 2x теле-удължител ще удвои размера на вашия образ. Те са относително евтини, не са огромни и ви дават много гъвкавост (подвижност). Техните недостатъци: няма да постигнете ясен образ като използвате теле-удължител и ще трябва да отворите фотоапарата си с 2 спирки с 2x теле-удължител, защото те намалят количеството светлина, която прониква във фотоапарата. Но ако всичко, с което разполагате е 200 mm лещи и се появи рядко срещаната африканска червеношиеста лястовица, можете да си купите 2x теле-удължител и да увеличите моща на лещите ви до 400 mm. Дори можете да срещнете 3x удължители, че и други вариации.
Портретни лещи
Лещи, които са между 85 mm и 135 mm се наричат „портретни лещи“. Помните ли когато говорихме за широкоъгълните носове, които предизвикват ефекта на „големия нос“? Този ефект се нарича изкривяване на образа, и ето ви пример за това, заедно с пример за портретна снимка, като съм използвала 110 mm лещи, които обикновено използвам, когато правя такива снимки.
Тези две снимки са авто-портрети. Забележете, че когато съм снимала с шиоокоъгълни лещи се създава усещането за карикатура и забележете по-пропорционалните размери на носа при стандартния портрет. Ако се интересувате от тази област на фотографията, може би тези лещи ще бъдат едни от първите, които ще си закупите. Считам, че най-удачно фокусно разстояние за портретни снимки, е от 100 mm до 110 mm. Това ще ви даде възможност да се доближите достатъчно близо, за да запълните цялата си рамка с обекта, докато същевременно стоите на разумно разстояние от него.
-
-
-
-
-
Макро лещи
Макро лещите се използват да се заснемат обекти от много близко разстояние. Истинските макро лещи правят образът на лентата да е точно същия размер както заснетия обект. Те се използват широко при заснемане на цветя, насекоми, стотинки и т.н. Аз често правя такива снимки и не мога да живея без тези лещи. Макро лещите могат да имат различно фокусно разстояние – 24 mm, 50 mm, дори 200 mm. В допълнение на това, че могат да работят като стандартните лещи, те също се фокусират много по-близо до обекта, отколкото обикновените лещи имат способността да го направят. Следващите снимки са заснети с макро лещи:
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
Събирателни лещи
Съществуват и събирателни лещи. Те ще ви позволят да промените фокусното разстояние, което използвате, без да сменяте лещите. Обикновено са скъпи и поради механическите съставки в цилиндъра на лещите, който ви позволява да фокусирате навън и навътре, оптиката обикновено е по-неточна, отколкото при лещите, които фиксират фокусното разстояние. Някои от тях не се лоши и могат да ви бъдат от голяма полза ако снимате навън и ако сте склонни да използвате един вид лещи, без да се изнервяте да носите няколко вида лещи с вас.
Бленда и дълбочина на полето
В предишния урок говорихме за блендата и скоростта на заснемане и как те повлияват на експонирането на снимките ви. Блендата също контролира дълбочината на полето. Когато фокусирате лещите си върху обекта, всичко което попадне в същото разстояние ще бъде на фокус. Нещата, които са по-близо или по-далече от лещите на фотоапарата, ще бъдат постепенно или рязко размазани, следователно – по-неясни. Блендата на фотоапарата ви контролира каква част от заснетата област е приемливо да бъде на фокус. Това се нарича „дълбочина на полето“, и колкото е по-малка блендата ви, толкова по-обширна е дълбочината на полето.
На тази снимка, върхът на червения молив е точно на фокус и приетата зона на фокуса избледнява бързо, така че другите моливи са все повече замъглени. Този ефект беше постигнат чрез използването на широка бленда. Дълбочината на полето нараства и с разстоянието. Колкото по-далеч поставите обекта си от фотоапарата, толкова повече от обекта ви ще влезе на фокус. Пейзажите са склонни към дълбочина на полето, докато детайлните снимки има много плитко поле, защото обекта е много близо до лещите.
Плитката дълбочина на полето може да се използва по много интересни начини, за да постигнете въздействие от вашите снимки. Представям ви още две снимки на същия обект, но с различна дълбочина на полето, за да създам различни ефекти:
–
-
-
-
-
-
–
–
-
-
-
-
-
-
-
На тази снимка съм използвала плитка дълбочина на полето, за да постигна този ефект. Това е разположението, което използвах за да направя снимката:
-
-
Разбира се, можех просто да наема Роджър Клеменс да стои там на позиция и да подхвърля бейзболни топки по мен и фотоапарата ми, цял ден, докато улуча правилната композиция с топката на фокус – и после да натисна копчето за снимане в точния момент, в който те застават на една линия. Може би по този начин, снимката щеше да се получи по-лесно, да бъде по-евтина и по-безопасна.
Друга творческа употреба на дълбочината на полето, е да се използва плоска дълбочина, когато правите портрет и се намирате в ужасна за снимане среда. Фокусирайте се на лицето на субекта и отворете блендата така, че да размаже отзад улицата или каквото и да имате като фон, и вие ще получите един портрет, който направо ви изкача пред лицето.
И накрая, не оставайте с впечатлението, че като спрете блендата на най-ниското стъпало и като насочите фокуса в безкрайността, това ще ви осигури снимка с пейзаж изцяло на фокус. Ние говорихме за плитката дълбочина на полето, но когато искате дълбочина на полето при пейзажните снимки, вие трябва да използвате нещо наречено „хиперфокусно разстояние“. Ако се върнете и погледнете снимката с езерото, където ви привлякох вниманието към камъчетата на преден план, този точен фокус в цялата снимка беше постигнат с употребата на посочения метод. Това е най-добрия начин да се подсигурите, че предния ви план е закован точно и ясно, както и останалата част от снимката.
Първо, вие трябва да вземате лещи с обозначена дълбочина на полето. Много лещи нямат това, така че ако си търсите лещи, които да купите, добре е да погледнете за това обозначение. Това са няколко номера, изписани на лещите, които съвпадат с блендата на лещите. Всяко число е изписано два пъти – едно от ляво на центъра, едно от дясно.
Ако вашите лещи имат бленда от f/2.8 до f/32, вие ще видите числото „2.8″ записано в центъра и „32″ от ляво, а също и от дясно. Зная, че ще кажете: „Госпожо, всички тези малки цифри са ОБЪРКВАЩИ! Какво трябва да правя с тях?“ Не е толкова трудно, колкото ви изглежда и ви обещавам, че ще бъдете щастливи, след като го научите. Направете следното: Настройте лещите си на най-малкото число на блендата. Това е f/32 на камерата, за която в момента говоря, така че ще се придържаме към това. Намерете сега обозначението „32″ на скалата на дълбочината на полето на лещите. Намерихте ли го? Добре, сега вместо да направите нормалното позициониране на знака за безкрайност в центъра, позиционирайте го над „32″, обозначено в дясно. Сега най-ясно се вижда на разстояние около 3м, но безкрайността е в дълбочината на полето ви, също на фокус. Добре, сега погледнете обозначението от ляво – „32″ и то ще ви покаже на какво разстояние започва дълбочината на полето ви – от 90см или 1.20см до безкрайността.
Стативи
Добре, ако не започна да говоря веднага за стативите скоро ще полудея, така че мисля, че сега е удобен момент за това и добре се вмъква в урока за лещите. В личен план аз макимално се старая никога, ама никога, да не снимам без статив. Разбира се, случва се при някои обстоятелства, да не го използвам, но те са много редки. Използването на статив ще подобри техническото качество на вашата снимка.
Казвайки това, съществува неформално правило, което гласи: добре е да държите ръчно фотоапарата ако скоростта ви на заснемане е колкото фокусната ви дължина. Моля?
Лесно е да се каже – но ако използвате 100 mm лещи, вие не бихте държали фотоапарата си за по-малко от 1/100 секунда. При 500 mm телеобективни лещи не може да се държи за по-малко от 1/500 секунда. Дори и да имате най-стабилните ръце на света и да си мислите, че нямате нужда от статив – повярвайте ми – имате нужда. Защо наблягам на това толкова много? Най-огромната грешка, която начинаещ фотограф може да направи, е да не използва статив. Виждала съм някои красиви снимки, които биха били безполезни погледнати в близък план, заради треперенето на фотоапарата, поради неизползването на статив. Преминах през период, в който не мислех че стативите са НАИСТИНА необходими и по този начин много от най-хубавите ми ранни снимки бяха похабени.
Така че за какво да гладате ако купувате статив? Ето няколко съвета:
1. Всичко, което се поставя на статива, трябва да се закрепва наистина стабилно. Ако има телескопични крака, удължете ги, заключете ги и се опитайте да бутнете статива назад преди да го купите. Ако те се хлътнат преминете на следващия модел.
2. Големи и лесни за управляване копчета и дръжки. Последното нещо, с което искате да се занимавате, когато снимате, е да се чудите кое да натиснете и къде се намира то.
3. Глава, която се върти на 360 градуса и ви позволява да наклоните фотоапарата високо нагоре или право надолу.
4. Здравина. Изправете статива и натиснете здраво в центъра му. Не трябва да се движи.
Не мога да наблегна достатъчно на това, колко е полезно да имате статив, за да се подобри качеството на вашата снимка. Има и стативи с един крак на пазара, ако си мислете, че статива с три крака ви е твърде голям за пренасяне.
Източник: Jodie Coston, MorgueFile
Place your comment