Композиция и въздействие – Красива снимка, но не зная ЗАЩО е красива?
Нека поговорим малко за снимките и защо ги харесваме.
Снимките могат да бъдат красиви. Те могат да красят дома или офиса; да бъдат публикувани в книги, списания и в календари; те дори могат да спечелят наградни ленти или различни видове награди при състезания. Една спираща дъха природна картина може да отведе наблюдателя за секунди на друго време и място. Снимка на красив стил на живот може да улови различни настроения – спокойствие, топлина, дори магия. Портретът на човек може да позволи на наблюдателя да погледне в неговата душа и да му помогне да сподели усмивката или сълзите му. Хубавата снимка *предава послание*. Помислете над това. Има голям пазар за снимки, защото издателите им знаят, че хората които купуват материалите им, ще бъдат привлечени от хубавите снимки, които им влияят. Зрителната комуникация е нещо, с което всички сме свикнали. Обектите за снимка са неизчерпаеми и неограничени. Единствените ограничения са в твоя ум. Какво прави една снимка успешна? Отговорът е сравнително лесен и ти можеш да подобриш снимките си *днес* като научиш няколко основни правила. Едно предупреждение. Както се казва, правилата са създадени, за да бъдат нарушавани. Някои от моите любими снимки целево нарушават много от основншти правила на фотографията. Но за да можете да нарушите правилата, дори и с цел да засилите влиянието на снимката и ефективно да я превърнете в изключителна, вие първо трябва да *знаете* правилата и да имате причина, да искате да ги нарушите. Днес ще говорим за основните правила на снимане, които ще *направят вашите снимки по-добри*.
Номер едно: Приближете се. Не, по-близо. Не, още по-близо. Ето така! Схванахте!
Първото и най-важното правило: Опростете. Колкото повече опростите снимката, толкова повече внимание ще привлече обекта на снимката. Колкото повече внимание привлече обекта, толкова по-успешен ще бъдете в това да предадете послание на наблюдателя. Има милион и един начина да се направи това, така че аз ще се придържам към опростеността и към любимата ми техника тук, която е да се приближа максимално близо, за да мога да премахна всички откланящи вниманието предмети от фона. През годините аз съм членувала в различни интернет сайтове, където хората поместват снимките си, а други ги разглеждат и могат да ги критикуват. Неизброимо много пъти съм гледала снимки на красиви цветя. Всички ние сме правили някога снимка на цвете, нали? Те са наследствено красиви, винаги достъпни и като че ли ни приканват да ги снимаме. Преди да направите следващата си снимка на цвете помислете и направете следното: погледнете цветето отблизо. Буквално – много близо. Погледнете право надолу и изследвайте венчелистчетата, всички нежни, малки части в центъра на цветето, всяко уникално качество, което то притежава. Запитайте се какво има това цвете, което ви кара да го заснемете. Дали не ви привлича всъщност куклата Барби, която стои зад вазата? Може би дървената маса или пластмасовата поставка за храна до куклата Барби? Вазата? А какво ще кажете ако ви привлича зеленинката, поставена около цветето във вазата? Искате ли наистина да наблегнете на някое от тези неща като правите снимката? Не! Звездата на тази снимка всъщност е самия цвят на цветето. Така че опитайте следното. Поставете фотоапарата си на статив (по-късно ще говорим за статива – ако все още нямате, горещо ви препоръчвам да си купите, но за сега можете да поставите фотоапарата си върху купчинка книги или на нещо друго, което да е стабилно) възможно най-близо до цветето, докато все пак държите цветето на фокус. Тази дистанция се определя от възможностите на лещата на фотоапарата, за която ще говорим в бъдещи уроци. Може да ви се наложи да включите в снимката част от зеленинката, част от вазата или масата. Ако имате намерение да направите това, за бога махнете Барбито или подложката за храна. Хората, на които ще покажете снимката най-накрая ще видят завършения и вид в един правоъгълник и ако искате те да видят цветето, то трябва да заеме възможно повече място в този правоъгълник – който ще наречем „рамката“. Като се замислите, да се приближите е нещо твърде очевидно, но не мога да ви опиша колко разсейващи фона от типа „кукла Барби“ съм виждала на снимките, където цветето заема може би 1/10 от крайния образ, а в останалата част са откланящи вниманието елементи. Един начин да се отървете от тях е като ги премахнете, но най-любимия ми начин е като се приближа по-близо и още по-близо, докато в обектива ми няма нищо друго освен това, което искам да снимам. По този начин вие щраквате копчето точно пред лицето на обекта ви. Това се нарича: „запълване на рамката“. Няма никакво съмнение какво сте искали да снимате, а и сте осъществили комуникация с човека, който вижда крайния образ! Целта ви е да съсредоточите вниманието си върху вашия обект, като наистина се замислите на какво искате да наблегнете. Пробвайте този подход следващия път като снимате и кажете какво мислите за него. Ето и няколко примера от моето портфолио.
Веднъж моят съпруг ми подари 12 рози по случай Деня на влюбените. Като човек, който не пропуска нито една възможност да снима, аз направих няколко снимки на целия букет, но моята любима снимка се оказа тази, която се фокусира само върху една роза. Листенцата бяха толкова нежни, като че ли като ги пипнеш, те ще се разтопят като масло. Мисля, че заснемането в близък план на тази роза, наистина предава това послание на наблюдателя. Озаглавих снимката „Масло“, което доста хора не разбраха, но това е част от забавлението да си човек на изкуството. Можете да оставите хората да се чудят и да нарачете това ваше артистично право.
Това (до сега) е най-продаваната ми снимка на всички времена. Това е образ, крайно полезен за дизайнерите в областта на рекламата, защото придава ясно послание. Още веднъж аз се доближих много. Ясно е, че тази снимка говори за смеха. Усмивката изпъква поради червеното червило, което контрастира на останалата част от снимката, повечето от която е бяла. Няма елементи, които да ви отвлекат вниманието, дори липсва останалата част от лицето, която може да придаде личностни характеристики на образа и ви кара да се чудите каква е тази ситуация – просто смееща се уста.
Номер две: Композиция на снимката.
Повечето умели фотографи поставят основните си елементи на определени места в рамката на снимката. Когато размишлявате къде да поставите обекта на снимката, вие правите композиция на изображението. Помислете. Когато един художник започне да рисува върху празното платно, той или тя има пълната свобода да реши къде на платното да постави реката, планините, дърветата, облаците или всичко друго, което е необходимо да се включи. Когато „създавате” снимка, вие трябва да минете през същия процес. Помните ли цветето, за което говорихме при правило номер едно? Девет от десет възможни пъти съм виждала това цвете на фона на кукла Барби, а самото цвете е мъртъв център в рамката. Естествено и инстиктивно ни идва да снимаме по този начин. Когато гледаме на цветето, очите ни гледат право напред. Ние не поставяме цветето на масата, не свеждаме към него ухо, не извръщаме очите си, така че да можем с периферното си зрение да го видим. Има области в мозъка ни, които знаят това и искат да поставят обекта точно там – в средата на рамката, там където очите ни естествено ще погледнат. Хватката е да осъзнаеш, че когато снимката бъде направена и всичко приключи, ще можете да държите пред себе си този малък правоъгълник и да го гледате. Тогава можете да я погледнете като насочите погледа си право напред. Докато дойде този момент, забравете за центриране на вашите предмети. Това е една трудна за схващане концепция, по-трудна, отколкото си мислете. Но веднъж като я пробвате на няколко пъти и видите каква разлика прави тя във вашите снимки, ще ви стане по-лесно. Съществуват няколко „класически“ начина да се изгради композицията на снимката. За да се използват тези методи, е необходимо да се обучите да виждате обектите в линии и форми. Понякога линиите в снимката са очевидни, като например хоризонта в една снимка на залеза. Друг път, основните линии в снимката не са толкова очебийни. Един начин да видите основните форми във вашите снимки е като присвиете очи докато образът почти стане мъгляв, тогава ще видите някои линии и форми, създадени от светлините и светлосенките. Това е страхотен начин да погледнете на нещата, които искате да снимате, когато си мислите каква композиция да направите. Може би ви прави впечатление как сенките се сливат по начин, по който иначе не бихте забелязали, като създават фигури и форми, които наблюдателя няма да може да забележи като наблюдава снимката, но които определено ще окажат влияние на тяхното възприятие на образа. 
Правилото на третините и на Златната среда
Едно от най-обсъжданите правила във фотографията е правилото за третините. Тази идея може да се обясни най-добре като вземете вашето платно за картина и го разделите на три части, едновременно вертикално и хоризонтално, така че да получите квадрати за морски шах.
Правилото на третините трябва да се използва като насока, когато имате вертикални и хоризонтални линии в снимката си. Ще чуете още неща за това правило във фотографията, повече отколкото ще чуете за всяко друго, така че аз ще ви го обясня в дълбочина и ще се опитам да ви разясня защо е толкова ефективно. Правилото за третините произлиза от друго правило, наречено „Златната среда“, което гласи че основните ви обекти от снимката трябва да бъдат разположени на пресечните точки, създадени от линиите, споменати по-горе:
Така че, ако подготвяте снимка на залез, опитайте се да поставите линията на хоризонта на една трета от разстоянието между горната и долната страна на вашата снимка, включвайки повече земя или повече небе. Ще забележите, че по този начин пейзажа има по-силно въздействие. Ще включа малко история и математика, за да обясня теорията за Златната среда. Златното правило е цифра от рода на числото Пи, което сте учили в часа по математика в средното си образование. Докато Пи е равно на 3.14 и така нататък, и така нататък (математиката никога не ми е била силен предмет) и влиза в употреба за всички видове геометрични фигури, Златната среда е равна на 1.618- и така нататък, и така нататък. Математиците използват гръцката буква Пи, когато говорят за Златната среда. Това произлиза от нещо друго, което може и да си спомняте, а може и да не си спомняте от часовете по математика, така наречените прогресии на Фибоначи. Фибоначи е бил италиански математик, роден през 1170 сл.Хр., който по незнайни за мен причини (чудя се какво наистина подтиква математиците да правят някои неща? Може би същото, което подтиква нас да снимаме?), един ден решил да започне с цифрата нула и едно и да започне да ги събира. Добре, това отново му дало цифрата едно. Голяма работа. Тогава какво следва? Тогава той прибавил последната цифра, която е получил (едно) към този нов резултат (едно) и получил две. Повторил това като прибавил едно и го събрал с две и получил три. След това…Нека ви го покажа нагледно, за да си го представите по-лесно:
0+1 = 1
1+1 = 2
1+2 = 3
2+3 = 5
3+5 = 8
5+8 = 13
8+13 = 21
13+21 = 34
21+34 = 55
34+55 = 89
55+89 = 144
89+144 = 233
144+233 = 377
233+377 = 610
И така може да продължите до безкрайност. Добре. Какво доказва това? До колкото мога да кажа – нищо. НО, ако вземете пропорциите, които се създават от тези цифри, можете да забележите интересен модел. (Обещавам, че ще се върнем към фотографията…просто продължавайте да четете…)
Пропорция = 1 към 0 = 0
Пропорция = 1 към 1 = 1
Пропорция = 2 към 1 = 2
Пропорция = 3 към 2 = 1.5
Пропорция = 5 към 3 = 1.6666
Пропорция = 8 към 5 = 1.6
Пропорция = 13 към 8 = 1.625
Пропорция = 21 към 13 = 1.61538
Пропорция = 34 към 21 = 1.61538
Пропорция = 55 към 34 = 1.61764
Пропорция = 89 към 55 = 1.6181
Пропорция = 144 към 89 = 1.6179
Пропорция = 233 към 144 = 1.6180
Пропорция = 377 към 233 = 1.6180
Добре-супер! – почти сме свършили с отегчителната част. Сега ще поговорим как това се прилага при снимането. Да погледнем следната диаграма:
Ако погледнете сивите линии в образа, те образуват квадрати. Когато всички тези квадрати бъдат събрани заедно, по начина по който оформят картината, те образуват правоъгълник. Пропорцията между квадратите в този правоъгълник се състои от нашето магическо число – 1.618!
Ето, тук всъщност става интересно. Поздравявам ви ако сте издържали до сега.
Тази пропорция може да се открие навсякъде в естествения свят. Виждали ли сте някога отворена черупка на наутилиус? Пропорцията му на растеж следва кривата на тази снимка – 1.618 – и то точно. Същото важи и за малките спирали, които оформят вътрешната подредба на семената при слънчогледа. Леонардо Да Винчи базира всякако нещо от своите произведения на изкуството, експерименти и теории, на Златното правило. Преобладаващата част от цветята имат следния брой венчелистчета – 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55 и дори 89. Дори симфонии от Моцарт и Бетовен могат да бъдат сведени до тази пропорция – дали това е било целенасочено или случайно, човек може само да предполага. Има слухове, че математиката била хоби за Моцарт. Преди няколко години бе направено изследване на водещи модели. Много интересен факт – техните лица имат няколко характеристики, които съответстват точно на пропорцията 1.618. Тези числа са навсякъде в природата, на някакво основно, инстинктивно ниво, човешкото око има склонността да открива красотата в нещата, които съответстват на тази пропорция.
Това ни показва от къде идва идеята зад правилото на третините. Технически погледнато, ако начертаете предпазна мрежа на вашата рамка и я разделите на осминки, след това прекарате разделителни линии надолу на растояние три осминки от всяка страна, вие ще получите мястото на Златната среда.
Когато гледате през обектива си, едва ли ще вземете метъра си и ще разделите всичко на осминки, следователно ние използваме правилото на третините, което е много практично.
Това е една от най-ранните ми пейзажни снимки и една от най-добре приетите ми до сега. При задълбочено изследване, снимката е разделена на три ясно разграничени участъка: оранжевия пясък, сините и бели планини, с няколко светли облака и накрая, тъмно-лилавите буреносни облаци в горната третина на снимката. По този начин снимката е много по-интересна, отколкото ако бях поставил в центъра и хоризонта, точно по средата на снимката.
Отново да се върнем към снимката на цветето. Забележете самия обект, розовото цветче на гербера, е поставено в една от точките на „Златното правило“. Фонът не е разконцентриращ. Синьото на вазата се слива със синия фон и всичкия син цвят наистина контрастира на розовото и изпъква, както и грабва вниманието ви.
Съществуват и други начини, освен правилото на третините и Златната среда, да се използват линиите и формите, за да се подсили снимката ви. Представям ви бърз преглед на шест допълнителни метода на композиране, които подсилват снимката ви.
Триъгълник
Поставянето на снимка в правоъгълна рамка, изработването на композицията във формата на триъгълник, простиращ се от който и да е от ъглите до двете противоположни страни, като на тази диаграма, е винаги добър начин за създаване на силен образ. Обърнете внимание на следния пример:
Очилата и диаграмата от вестника, така като са поставени един до друг, създават своя вътрешна линия. Забележете начина, по който очилата са поставени. Очилата и линията разделят снимката на триъгълници. Няма да ви се случи често да снимате обекти, които в действителност са триъгълни, но чрез поставяне на обектите във вашата композиция покрай силни диагонални линии, създавате триъгълник, който ще придаде повече въздействие на вашия образ.
Друг начин за използване на триъгълници, който се включва към златната среда е следния:
Можете да видите как горната фотография е непринудено разделена на три секции. На пръв поглед, ако някой ви каже, че този образ е съставен от триъгълници, вие вероятно ще му отговорите, че той не е с всичкия си, но тук се прилага идеята за скритите линии.
Рамка в рамката
Друг начин да подсилите композицията, по-специално пейзажите, е като използвате материали от вашето обкръжение и ги включите в два или повече ъгъла на снимката, за да създадете нещо като „рамка“. Често тя се прави чрез дърветата или клоните в двете или трите страни на снимката, както е посочено по-долу, и вие можете да проявите голямо творчество с това. Често скалите имат дупки – вие можете да използвате този вид естествена „рамка“ като я включите в снимката и заснемете пейзажа през нея. Друго интересно нещо, което можете да опитате е като заснемете пейзаж навън през рамката на прозореца. Сводове, врати и всички архитектурни характеристики, могат да ви свършат много полезна работа. Препоръчвам ви да не правите снимки само с едната страна или ъгъл на въпросната рамка, защото снимката, заснета по този начин, изглежда небалансирана.
Насочващи линии
Пътищата и пътеките са друг страхотен метод за използване на насочващи линии във ваша полза. Пътеката на това изображение наистина изпъква поради ярко-зелената растителност, която контрастира на наситено-кафявата пътека. Линията, очертана от пътеката, съответно повежда наблюдателите навътре в снимката, като че ли те самите стоят на пътеката, готови да навлязат в изображението. Всякакъв вид пътеки или пътища могат да бъдат използвани по този начин с голям успех, както се вижда на следващата снимка. Има страшно много кадри от този тип в моето портфолио. Обичам да правя такива снимки.
Забележете, че пътя насочва очите ви навътре в изображението, до линията на хоризонта, която е разположена на растояние една трета от горната страна на рамката. Следващия път, когато снимате пейзаж, се опитайте да експериментирате с мястото, на което ще поставите хоризонта. Естествената ни склонност е да го поставим точно в средата на снимката, но ако го поставим в горната половина на изображението, наблягайки на предния план, или в по-ниската част, включвайки едно силно изразено небе, може да направим снимката много по-въздействаща.
Насочващите линии могат да бъдат открити и на други места, не само при пътища и пътеки. Спиците на колело от каруца могат да въведат очите на наблюдателя в кадъра. Краищата на венчелистчетата на гербера могат да бъдат насочващи линии, водещи към центъра на цветето. Един ред от дървета или ред от улични лампи, които се изгубват в далечината, могат да създадат силни насочващи линии, които да направляват окото на наблюдателя по цялата дължина на образа.
Кръг
След дългото и завъртяно обяснение на това защо е най-добре да се използва правилото на третините и Златното правило, ще ви подхвърля идеята за едно правило, което нарушава горепосоченото правило. Употребата на кръга при композирането на снимката може да бъде много ефективна, ако обекта е правилния. Връщайки се обратно към идеята да се доближаваме максимално, нека отново да погледнем снимката с розата.
Препокриващите се венчелисчета карат окото на наблюдателя да гледа в кръг на тази снимка. Ефектът е като на водовъртеж, завличащ ни навътре. Основният кръг от композицията виртуално заема цялата рамка, така че няма пространство в снимката, което да е изхабено за непотребни елементи. Тук работят тези два елемента, придавайки на снимката силна композиция, независимо че нарушава традиционните правила. Ефективното използване на „Кръгът“ в снимането, крие опасности, но когато е направен добре, прави снимката изключителна.
Ритъм
Друг начин, да придадете динамика на снимката си, е като използвате „зрителния ритъм”. Това се постига като се използват повтарящи се форми и модели в образа, за да възбудите интереса.
На тази снимка, малките линии, създадени от редовете от пиленца и замъглеността поради зумирането, наистина насочва вниманието на наблюдателя към синьото пиленце. Тук ритъмът е комбиниран с насочващите линии, за да може да се привлече вниманието към малкото синьо приятелче.
Друга употреба на ритъма, създаден от копирането на линиите на всяка чаша за коняк.
Свободно пространство
Свободно пространство е термин, който се използва при снимките, при които само малка част от рамката е заета от действителния обект. Свободното пространство обикновено се използва или да направи обекта да изглежда много малък или да създаде усещането, че той се намира в открито – широко пространство.
В тази снимка технически обекта е житото. Тъй като то е заобиколено от толкова голямо синьо пространство, чувството, което усещате е това, на едно широко безкрайно небе – превръщайки сободното пространство в точно толкова обект, колкото е житото.
Да се научим да използваме тези методи чрез абстрактните снимки
Един от най-добрите начини да се научите да виждате композицията е като правите абстрактни снимки. Под абстрактни, имам предвид това, че обекта ви е неразличим в по-голямата си част. Приближете се, използвайте цвят и линии във вашата композиция, за да създадете целия образ. Когато приключите с това, погледнете резултата отблизо. Снимката ви изглежда ли „балансирана”? Ще ви покажа някои от моите най-известни „абстрактни“ снимки, които или са печелили награди или са били публикувани много пъти.
Нежните линии и мекия розов цвят вдъхновиха направата на тази близка снимка на калията. Ето още един случай, когато използвах техниката „приближи се“. Забележете диагонала, който придава сила на композицията и там, където венчелистчетата се съединяват в долната трета част на снимката. Диагоналите на тази снимка са вътрешни диагонали, както споменахме по-горе.
Тази снимка е на листо от лале. Направи ми впечатление светлината, която пада точно на червения обект на фона и улових по малко от всяки един от тези елементи, за да направя абстрактната снимка жива. Още веднъж при композирането участва правилото на третините.
Тази снимка представлява част от ремарке, едната стена на което беше покрита с жълта, пропукваща се боя. Разположих поредицата нитове използвайки правилото на третините и материята създаде интересна абстрактна форма. Яркият цвят, материята и линиите на занитването, обединяват елементите в едно цяло и правят снимката интересна. Определено абстрактната фотография не е за всеки, но може да стане изключително средство да обучение. Тя ви принуждава да обърнете внимание на неща, които не идват по естествен начин, като правилото за третините.
Номер Три: Има ли по-добър начин, по който може да се направи?
Последното нещо, за което ще говорим в този урок е гледната точка. И в частност вашата гледна точко като на фотограф. Колко пъти се виждали нещо, което си е заслужавало да бъде заснето – може би плевня, дърво или вашето куче, и сте грабвали веднага на момента своя фотоапарат? Ако по този начин правите снимки, можете значително да подобрите техниката си като приложете един обикновен процес. Обиколете предмета. Направете пълна обиколка. Забележете как фона се променя като се завъртите на 360 градуса около вашия обект. Тогава легнете на земята и насочете нагоре към предмета вашия фотоапарат. Добре, ако снимате кучето си ще трябва да внимавате то да не ви оближе лещата на фотоапарата, но схванахте какво имам предвид. После се покачете на стълба и погледнете надолу. Обърнете фотоапарата вертикално, даже диагонално. Изхабете цяла лента (или запълнете картата на фотоапарата, ако сте с цифров), снимайки същия обект, но от различни места и гледни точки и след това сравнете резултатите. Може да се изненадате. Със сигурност ще изненадате наблюдателя като опитвате нещо различно и това ще придаде по-голямо влияние на вашата снимка.
Тази снимка е посредством статив над главата на модела, след като съм я накарала да легне на земята. Това е един нетрадиционен ъгъл на заснемане. Отново използвах стила си „отблизо”, за да се подсигуря че нищо друго няма да включа в снимката, освен модела, без разсейващи фонове, а диагоналните линии добавиха зрителна сила.
Когато обикаляте вашия обект, за да го снимате от различна перспектива, обърнете внимание на това какъв е фона. Не трябва да има никакви „Барби-смущаващи елементи“, за които вече говорихме, но ако правите снимка на леля си Мария, седяща в градината и плетяща пуловер, внимавайте да не би зад нея да има дърво. Много снимки са били похабявани, защото косата на леля Мария е в същия цвят, както стъблото на дървото и когато направите снимката и погледнете готовия продукт, забелязвате че едва ли не клоните на дървото излизат от нейната глава! Важно е да гледате – наистина да гледате – през обектива, преди да натиснете копчето. Уверете се, че всеки един елемент в снимката ви е желан от вас и е точно на мястото, където вие искате той да бъде.
Place your comment