Елмедияпро

ISO, зърнестите, позитивните филми срущу негативните, специализираните филми

В съвремения свят на цифрови фотоапарати, много от вас в момента сигурно се чудите защо се захващам с тази тема. Постоянно споря със съпруга си (който НЕ е фотограф) за бъдещето на филма. Той казва, че филмите са за архивите на пластмасата, а аз настоявам, че те винаги ще са ни на разположение и за наша полза, въпреки че предимно снимам дигитално днес. Без значение кой от двама ни е прав, да пренебрегнем историята на лентата и да не разберем как тя работи в синхрон със светлината, ще бъде грешка. Така че първо ще се спра за малко на история на фотографията и на лентата в този урок, и след това ще посоча как това ни влияе в днешния дигитален свят. Искам да отбележа, въпреки че много студия за снимки преминаха на цифрови файлове, положителните филми са все още широко приемани и предпочитани от голяма група професионални фотографи и печатари, да не споменаваме любителите на черно-белите снимки и как те се наслаждават да стоят в тъмната стаичка, за да си ги проявяват. Нищо не може да се сравни с това преживяване, и мисля че че то ще продължи вечно.

Филмът–историята му от самото начало

Трудно е да си представим свят без фотография. Фотографите променят света по начин, по който даже ще ни е трудно да си представим. Буквално можем да видим неща, които се случват на отдалечени от нас места, без дори да се налага да напускаме дома си. Можем зрително да комуникираме с хора, които даже не говорят нашия език. Такъв свят без фотография е съществувал преди 165 години. Преди това хората са разчитали на картините и устните описания, които пък от своя страна са зависими от съзнателните и несъзнателните промени, внесени от хората, които са използвали тези методи, за да комуникират нещо.

Поради създаването на успешен процес на фотографиране, човечеството се въодушевило от идеята да произведе снимка. Леонардо Да Винчи изработил скици на първобитен фотоапарат в далечната 1519 г., но всъщност не е бил изнамерен начин да се „уловят” образите и да останат трайни чрез използването на този апарат. През следващите няколко хиляди години, много учени забелязали, че среброто, под различни форми, когато бъде изложено на светлина, почернява. Този първоначален фотоапарат бил наречен – Camera Obscura (съмнителен фотоапарат), който е можело да се използва за създаването на образи на базата на сребърен разтвор, но не е бил открит начин тези снимки да бъдат направени трайни.

През 1827г., един мъж на име Ниепс намерил начин да направи светлочуствителния сребърен разтвор да се втърдява. Всичко необходимо за това било да се остави за осем часа или повече в експониране и това всъщност била и първата успешна снимка. Ниепс нарича снимките халиографии. След това се сприятелява с друг мъж на име Дагер. Ниепс умира скоро след това, но Дагер продължава да работи върху процеса на снимане и намира начин да намали времето за екпониране на по-малко от половин час, както и да използа сол, за да направи снимката трайна. Тези образи оставили позитивни „отпечатъци“ върху метални плочки. Дагер наименова образите дагеротипи, той е широко признат като откривателя на снимката.

Целият този процес предизвикал ДОСТА разбунване на духовете. (Съпругата на Дагер била почти едиствения чавек, който се радвал на резултатите, защото през последните няколко години тя си е мислела, че мъжа и си е загубил ума от работене денем и нощем върху този проект.) Хората никога не били виждали такива образи и то толкова детайлни, и ги намирали за смущаващи. Много хора нарекли дагеротипите богохулство и дело на дявола. Тогава художниците и хората на изкуството били ужасени, че фотографията ще измести това, с което се препитават и се притеснявали, че ще се наложи да си търсят други професии. Установих, че сега за същото се притесняват и някои мои колеги, които са прекарали последните тридесет или четиридесет години, снимайки върху филм, а сега са обезкуражени от дигиталните снимки и от факта, че поради леснотата, с която се правят, фотографите са се увеличили неимоверно много.

Виждала съм дагеротипи. Те наистина изглеждат красиви и са удивителни, въпреки че извън идеята за улавянето на образа от светлината и правенето му траен, целия останал процес е много различен от всяка съвременна техника на заснемане. По-нататъчни постижения, които ни водят до мястото където се намираме днес по отношение на фотографията са: способността да се прехвърлят тези трайни вече образи на хартия, а не на метални плочи; способността да се преиздават снимките без да е необходимо да заснемаш отново; изобретяването на целулоидния филм – после изобретяването на ЦВЕТЕН целулоиден филм; снимане на обекти в движение и…дигиталната фотография – най-късната стъпка в пътешествието на напредъка.

Добре, сега как работи филма?

След като разбрахме как се е появила фотографията, сега е време да разберем как работи филма? Да поговорим малко за светлината.

Съществува нещо, което се нарича електромагнитен спектър. Съставен е от различни видове вълни – от микровълни до радио вълни, от ултравиолетови до инфрачервени вълни. Някъде по средата им се намира малък участък от светлинни вълни, които човешкото око е способно да види и да ги възприеме под формата на различни цветове – от червен, през жълт и до син. 

Светлината наистина е странно нещо. Според книгите по физика тя не е НАИСТИНА вълна, но НИТО пък е частица. Изградена е от фотони. Хората, които разбират от физика, ще схванат идеята, но аз ще предположа, че тъй като не разбирам какво точно представляват фотоните, то вие ще бъдете способни да разберете основните неща за филма, без изцяло да схванете какво представляват те. Ще се наложи да приемем на вяра, че точно тези фотони са причина чувствителния слой на филма да направи възможна появата на снимка като краен продукт.
Този „чувствителен слой“ е направен от желатин и още нещо, наречено сребърно-халидни кристали. Това е „емулсията” на филма. Тези сребърно-халидни кристали улавят фотоните, които пък от своя страна удрят филма, а желатина държи всичко споено. Когато светлината удари малките кристали, те се групират във формата на грозд, в зависимост от това какво количество светлина ги удря, и когато достатъчно броя кристали се групират, вие получавате черно петно на филма си във формата на това, което снимате. При цветните снимки, имате отделни слоеве за червено, зелено и синьо, всеки от който има малки кристали, които работят в синхрон, за да създадат крайния продукт.

ISO и експониране

Във втори урок говорихме за блендата и скоростта на заснемане и как те влияят на експонирането. След като знаете вече това, ще ви представя и третия елемент, който ще усложни картинката още повече. Вашият фотоапарат има едно нещо наречено „скорост“. За нея се говори като единица ISO (International Standards Organization) като съществуват следните скорости:

ISO 25 – най-бавния филм

ISO 50

ISO 100

ISO 200

ISO 400

ISO 800, 1000 и 1600 – най-бързия филм

Колкото е „по-бърз” филма, толкова по-бързо ще реагира на светлината, която го „удря”. Помните ли когато говорихме за Ниепс, който е имал нужда от осем часа екпониране, за да направи снимка, а помните ли за Дагер, който съкращава времето на половин час? Все едно е Ниепс да използва ISO 25 филм, а Дагер ISO 400 филм. Разбира се, целулоидния филм е много чуствителен и няма да имате нужда от толкова смешно-дълго екпониране, но все пак примера ви дава представа колко различни могат да бъдат филмите. Ако увеличите двойно скоростта на филма (в ISO единици), вие можете да увеличите размера на блендата с една f-спирка или скоростта на заснемане с едно щракване, за да получите равностойно експониране.

Така че…По-добре е да купите най-бързия филм и то по най-бързия начин, нали? Най-бавните филми са направени от много, много по-малки сребърно-халидни кристали. Много повече време им отнема на тези миниатюрни кристали да се придвижват по повърхността на филма и да се съберат там, където светлината ги насочва, отколкото се случва при бързите филми. Бързите филми са направени от по-големи сребърно-халидни кристали. Различните по размер кристали образуват нещо, което се нарича „зърно”. Общото правило е, че колкото е по-бърз филма, толкова е по-голямо зърното. Професионалистите обикновено използват възможно най-бавния филм. Зърнестата структура обикновено пречи на снимката и я прави по-неясна. Зърнеността особено ще се забележи при уголемяването на снимките и като се отпечатат те ще изглеждат покрити с точици. Разбира се, зърнеността може да се използва и като ефект върху снимката. Големият контраст може да направи черно-белите снимки още по-драматични, ако се засили зърнеността, ако се вълнувате от пясъчни „предмети”.

Това е снимка, на която съм използвала зърненост, придаваща и артистичност:

Кадърът е сниман нарочно много светло (на най-високата позиция), силен контраст, който поставя ударението върху „горящата” червена коса и татуировката. Под тази снимка съм дала 100% увеличение, което ви показва зърнената структура на образа. Без зърнеността, големите бели области ще бъдат преекспонирани, когато се отпечатат, но зърнената структура придава усещането за тъкан, която държи всичко в снимката в единство.

Зърнената структура най-често се използва творчески при черно-бялата фотография, защото има много филми, които сами по себе придават някаква красива, финна зърненост на снимките. Най-добре е да имате филм, който премахва всякаква зърненост, освен ако нямате някаква специална причина да предпочитате тя да присъства.

Ето ви примерна таблица на това кои филми, на каква светлина работят най-добре:

Грижа за филма

Филмът е много деликатно нещо и лесно се поврежда. Той е чуствителен към много неща, включително и рентгенови снимки (внимавайте на летищата при проверка през рентген!), към химически съставки (включително сол, ако сте на море), топлина (не оставяйте зареден фотоапарата си в колата при горещ ден), надрасквания ако го транспортирате грубо и разбира се, към светлината. Филмът е податлив на влага – може да мухляса, и може да стане на петна, затова внимавайте. Ако имате стар филм или е бил изложен на високи температури, могат да се забележат грозни зеленикави нюанси или шарки. Рентгенът ще предизвика неугледни линии при проявения вече филм. Грубото транспортиране ще се отрази, защото кадрите ще имат пукнатини, петънца и дори действително видимо разкъсване или начупване на филма. Ако си купувате филм и ще го използвате в порядъка на следващите няколко седмици, дръжте го на стайна температура. Ако го съхранявате за по-нататъчно ползване, по-добре го съхранявайте в хладилника. Отасяйте се добре с филма си и той ще ви се отплати!

Видове филми

Сега след като имате обща престава как работи филма, можем да говорим за различните видове филми.
Негативен филм – наречен също негатив
Ако търсите нещо, което да ви направи хубави снимки, по всяка вероятност ще си купите такъв филм. На кутията му обикновено пише „филм за цветни снимки“. Правите си снимките и после носите филма в лаболатория, за да бъде проявен, като се извади така наречения „негатив“. Виждали сте го – цветовете при него са обърнати. Негативът се използва, за да се извади снимка с „позитивни” цветове. Една част от техниката, наречена увеличител, се използва да извади негативния образ на светлочуствителна хартия за снимки. В последната стъпка, хартията се обработва, за да ви даде вашата снимка.

Нещо добро при негативните филми е, че ако сте осветили снимката неправилно, все пак ще има достатъчно хубави детайли на негативва, които да ви дадат хубава снимка. Всъщност, съвременните машини са достатъчно „умни” и те разпознават кога снимката ви е неправилно осветена и могат автоматично да я извадят на такава осветеност, която считат за правилна. Това е добре ако като сте снимали баба си как духа свещичките на тортата на рождения си ден, сте забравили да включите светкавицата, но не е добре ако все пак искате да се научите как да снимате. Като сте снимали може и да сте мислили, че имате правилно експониране, но „умната” машина всъщност оправя грешките ви, които правите. Може да сте сгрешли с две или три f-спирки и когато гледате крайните снимки никога да не разберете това.

Позитивен филм-наречен също диапозитивен (прозрачен) филм

Позитивният филм, както може би очаквате, е противоположен на негативния. След като обработите филма вие ще получите набор от позитивни образи – наречени слайдове (кадри) или диапозитиви. Ако искате да си изкарвате хляба с фотографиране, диапозитивите ви – портфолиото ви е единствения начин, с който да започнете – агенции, редактори и издателски къщи ще приемат само феноменалните снимки. Обикновено вземат дапозитиви (въпреки, че все повече света се движи към използването на дигиталните – но за момента ще се придържам към темата за филмите).

Говорихме за негативите и как можете да променяне експонирането и все пак да получите добри снимки. Диапозитивите няма да ви простят тази грешка – само малко експонирането да не е както трябва и цветовете няма да са същите, за разлика от негатива. Това има някои преимущества. Първо: Вие определено ще се научите как да екпонирате правилно филма си, а ръчното настроване на фотоапарата ви ще ви стане втора природа до толкова, че няма да ви се налага да се замисляте. 
Второ: Цветния диапозитивен филм възпроизвежда вярно и веднага точно това, което снимате (виждате през обектива). Остава ви само още една стъпка – да проявите филма. Не преминавате през увеличител, през светлочуствителна хартия и тогава да получите снимката – нямате и машина, която да се опитва да разгадае какви са били намеренията ви за това как да изглежда обекта от снимката, така че тук пътя към провала на артистичното ви наблюдение може да бъде кратък.

Друго изключително нещо за позитивните филми е невероятната цветна сатурация, която получавате. Нита една снимка по света не може да съчетае красивите цветове така, както го прави позитивния филм, който специално е създаден да снима пейзажи. Продават се и специални позитивни филми за портрети и за други употреби. Има много различни филми и не мога да обхвана отделните специфики на всеки, но една разхозка до магазина за фотоапарати с цел дискусия на тема различните професионални позитивни филми, може да ви отвори очите за много неща. Силно ви препоръчвам да изпробвате някои от тези филми – веднъж да осъвършенствате правилното експониране и ще бъдете учудени от резултатите си.

Черно-бял филм

Най-често срещаните филми са негативите и позитивните, но един от най-забавните филми е черно-белия. Докато цветните филми изискват изразходване на доста средства за материалите, необходими да се проявяви филма и да се отпечатат снимките, черно-белия филм няма нужда от това. Този факт ви дава свобода да направите каквото искате, на относително евтина цена. Няма да говоря в подробности за проявяването на черно-белия филм, но ако ви се отдаде такава възможност, добре ще е да опитате. Забавно е да се работи в тъмна стая и когато приключите и видите създадения от вас краен продукт в ръцете си, ще се почуствате възнаградени за усилията си.

Инфрачервен филм

Ще разгледам няколко не толкова употребявани филми. Инфрачервеният филм има няколко необикновенни характеристики, които могат да създадат красив ефект в снимките. Докато вашите очи не могат да видят инфрачервените части на спектъра, този филм може. Човешката кожа и листата отразяват МНОГО от инфрачервената светлина, така че ако използвате черно.бял инфрачервен филм, за да заснемете хора или пейзажи с много зелени листа и трева, ще получите красиви кремообразни нюанси, които почти изглеждат все едно имат призрачни отблясъци в тях. Небето ще стане мастилено черно с бели пухкави облаци и ще стои ярко. Виждала съм сватбени снимки заснети с ивфрачервен филм, които направо стават произведения на изкуството. Ако решите да използвате инфрачервен филм за портретни снимки и снимате някой, който има множество петна по лицето, ще получите снимки, на които субекта ви има красива, блестяща кожа – защото – петната не отразяват инфрачервената светлина, поне не я отразяват по различен начин от това ако снимате хора, които имат безпроблемна кожа.

Да ви предупредя – да се снима с инфрачервен филм е много по-различно, отколкото с обикновените филми. Също както очите ви не могат да видят инфрачервените лъчи, така и уреда за измерване на светлината на фотоапарата ви не може да я засече, така че да направите точното експониране може да се окаже много трудно. Много фотографи си изработват система на настройване на обектива по начин, по който те искат, апосле използват различни скорости на заснемане и си водят бележки. Когато проявите филма си, можете да видите при коя скорост на заснемане е била най-добрата и да я използвате занапред. Този процес се нарича „заграждане“ на диапозитивите си и може да ви е от полза при измамлива светлинна среда, а не само когато използвате инфрачервения филм. 
Ще имате нужда и от филтър за фотоапарата си, който ще филтрира всичко, освен инфра-червената светлина – има няколко разновидности, от които можете да си изберете. Предлагам ви да отидете до магазина за фотоапарати, за да обсъдите за- и против- нещата, с които разполагат за продан. Друго важно нещо, което трябва да отбележа, е че инфрачервения филм трябва да се поставя във фотоапарата и после да се вади от него при абсолютно затъмнена стая или ще похабите снимките си.

Инфрачервения филм има много дяволийки, но след като извадите първите си успешни снимки на инфрачервен филм, ще бъдете въодушевени и ще се почуствате възнаградени. Все едно виждате свят, който не сте предполагали, че съществува. В повечето случаи производителите на тези снимки дават конкретни насоки върху важни факти, които трябва да знаете, когато боравите с този филм, така че обърнете им внимание и ще се справите добре.

Волфрамово балансиран филм

Когато вървим навън сред природата, след като сме стояли преди това в затворено пространство с изкуствена светлина, очите ни не възприемат разликата в цветовете на предметите около нас. Филмът няма нивото на толерантност, което имат вашите очи, и ще придаде на снимките ви неестествени цветове ако вашето осветление не е на специфичната „температура“, за която е създаден филма. Повечето филми са направени за снимане при естествено осветление – дневна светлина.

Скалата на Келвин се използва, за да се измери температурата на различните видове светлина. „Топлата“, ванилено-оцветена светлина, която виждате при изгрев, залез, и при измерване в затворени пространства, е между 2000K и 3000K. „Хладната“, червеникава светлина, можете да видите навън, когато е облачно, и се измерва на около 7500K. През деня, когато е ярко, се възприема като „бяло“ и температурата е около 5000K.

Това означава, че ако използвате филм предназначен за снимане при дневна светлина, когато сте в затворено пространство при волфрамово осветление, цвета ще бъде неправилно балансиран и снимката ще има жълт или оранжев отенък. Волфрамово балансирания филм е създаден да поправи този проблем. Подобно на това, ако си вземете волфрамово балансиран филм и излезете да снимате навън и се опитате да заснемете пейзаж, ще забележите противоположния ефект, червеникъв отенък.

Една от най-добрите употреби на волфрамово балансирания филм, която съм открила, е да се снимат коледните светлини през зимата. Ако за заснимането на това използвате обикновен филм, в повечето случаи тази изключителна коледна украса ще излезе на снимките ви в бяло или жълто. Когато използвате волфрамово балансирания филм, всички тези чудесни цветове ще бъдат видими и вие ще имате една изключителна снимка.

Ако снимате в затворено пространство при изкуствена светлина, може би ще се съгласите да пробвате волфрамово балансиран филм. Негативният филм обикновено е балансиран на дневна светлина, но тъй като при проявяването на снимките процеса автоматично настройва температурните разлики в цветовете, вие няма да забележите странни цветове и сенки, когато си получите снимките от фотото, ако сте ги заснели в затворени пространства.

А какво да кажем за цифровите фотоапарати?
Тъй като това са online уроци, това означава че повечето от вас снимате дигитално. Тогава как това, което говоря, ви засяга? Ако дигиалният фотоапарат се настройва ръчно, какво означават тогава тези ISO знаци? Вие не използвате филм – какъв е смисъла да ги имате на фотоапарата си?
Прави сте – цифровите фотоапарати не използват филм. Вместо филм, те имат сензори, чувствителни към образа. Това ISO обозначение означава, че фотоапаратът ще настрои малкия си компютър да работи като че ли точно този вид филм, който отговаря на определения за него ISO, е в него. Също както филмите с едра зърненост и с по-бързо ISO, като се използва по-бърз ISO на дигиталния ви фотоапарат, това ще придаде „шум“ на образа. Шумът е нещо като дигитален еквивалент на зърнеността. Също както при филмите, ще получите най-качествен кадър ако използвате възможно най-ниското ниво на ISO, с което разполагате. Това изисква по-дълго експониране, затова може да ви е необходим статив.

Снимка, заснете при ISO400 на дигиталния ми фотоапарат, гледана при 100% увеличение. Забележете големия шум в черния ъгъл на образа.

Същата снимка заснета при ISO50 на фотоапарата ми, гледана при 100% увеличение. Огромна разлика!

Добре, какво да кажем за светлината и за цветната температура?

Ако имате DSLR фотоапарат или друг професионален, който има способността да заснема във формат RAW, винаги можете да промените баланса на бялото или на експонирането (осветлението) след като сте направили снимката. Когато снимате в RAW формат, вашият сензор за засичане на образа го възприема такъв какъвто е и не добавя НИКАКЪВ бял баланс към кадъра. Когато заредите снимката на компютъра си, можете да направите каквито искате вътрешни настройки, докато резултата напълно ви удовлетвори. Аз обикновено снимам в RAW формат на дигиталния ми фотоапарат.

Ако нямате фотоапарат, които прави снимките ви в RAW формат, вашия фотоапарат по всяка вероятност е настроен да бъде използван при дневна светлина, облачно време, жега, флуорисцентно и други видове осветление, в зависимост от фотоапарата. Можете да използвате и авто-баланса на бялото, но внимавайте – ако камерата сгреши и ви се налага да нанесете някоипромени като използвате фото шопа, качеството на снимката ще се намали. Винаги е по-добре ако можете ръчно да си настроите баланса на бялото.

Източник: Jodie Coston, MorgueFile