Елмедияпро

Бленда и скорост на заснемане – как работят заедно

Нека да започнем с диаграмата на Нютон за лещите:

О! Шегуваш ли се? Не бих ви причинила това. Казах ви в първи урок, че никога не съм била добра по математика. Взаимствах диаграмата от учебник по физика, обясняващ за оптиката, за да ви разясня че без значение колко трудно изглежда функционирането на фотоапарата, винаги може да бъде и по-лошо от това, което ще ви покажа. Ако в определен момент се почуствате объркани, върнете се отново към тази диаграма. Каквото и да ви обяснявам, тя ще го направи по-лесно за разбиране.

Първо, ще започнем с това как работи фотоапарата. Предполагам, че повечето от вас знаят нещата в общи рамки, но след като живеем в свят на високо-технологични-огромни-мегапикселови-супер фотоапарати, които извършват всичко, освен да приготвят закуската ви, е лесно да си помислим, че техниката, която използваме за заснемане, е много по-сложна, отколкото е в действителност.

Вижте това:

 За да си направите фотоапарат са ви необходими три неща. Номер едно – светлоотразяваща кутия. Номер две – нещо, с което ще можете да пробиете отвор в нея. Номер три – част от лента за фотоапарат, като я поставите по дължината на гърба на кутията, противоположно на отвора.

Зная, че вероятно се взирате в тази диаграма и си мислете: „Какви ги говориш? Един фотоапарат трябва да има лещи, нали? А копче за заснемане и всичките други дребни неща?“ Не. Няма нужда от нищо друго. Въпреки, че ако ще правите отвор на фотоапарата, ще са ви необходими скоч, лепило, твърд картон и други материали. Фотоапаратът с отвор е най-примитивния фотоапарат, така че ще го използвам като модел, докато говорим за блендата. Ще разгледаме различни видове лещи и как работят те в следващия ни урок.

Блендата на вашия фотоапарат е отвора, който пропуска светлината вътре.  Какъвто и фотоапарат да използвате, той има нещо, което се нарича Ирисова Диафрагма, която прави блендата да се разширява или свива, за да пропусне повече или по-малко светлина. Изглежда по следния начин:

Блендата на вашия фотоапарат извършва две неща. Първо, тъй като знаем че контролира количеството светлина пропуснато във фотоапарата, логично е да предположим и че контролира колко тъмна или светла ще бъде вашата снимка. Второ, контролира колко от вашата снимка ще бъде на фокус. Това бива наречено „дълбочина на полето“, което ще разгледаме в урока за лещите.

F-спирки и количество светлина

Лещите на вашия фотоапарат имат „f-спирки“, които са следните:

F/1.4, f/2, f/2.8, f/4, f/5.6, f/8, f/11, f/16, f/22, f/32

Какво означават тези числа?

Тези числа ви посочват колко широко може да се отвори блендата на фотоапарата ви. Всяка от тези f-спирки пропуска двойно повече количество светлина, отколкото следващата f-спирка. Зная, че звучи странно, че по-малкото число пропуска повече светлина, отколкото по-голямото, но има причина за това. Това е съотношение, нещо подобно на това, за което говорехме при правилото за „златната среда“ в първи урок. Когато купите лещи за фотоапарат (предполагам, че не са автоматични зумиращи лещи), те ще имат цифра на тях, която ще е например 200mm. Просто обяснено, това число е разстоянието от лентата във фотоапарата до лещите, когато фотоапарата е фокусиран в далечината (безкрайността). Това представлява фокусното разстояние на вашите лещи. Има изключения – НО – аз максимално се старая да се придържам към темата за блендата, така че нека да пропуснем всички лудости около техниката на лещите за трети урок. Числото f е съотношението на това фокусно разстояние разделено на диаметъра на блендата (широчината на отвора). 

В обобщение на казаното по-горе, когато блендата е на позиция 200mm, фокусното разстояние на лещите е 50 mm (отварянето на блендата) широко, вашата f-спирка ще бъде f/4, защото съотношението на 200/50 е равно на четири. Ако спрете вашата бленда на половината на това – 25 mm широко – вашата f-спирка ще бъде f/8. (200 разделено на 25.) Така че „f-цифрата“ става по-голяма, когато вие пуснете по-малко светлина.

Ако се чувствате объркани, върнете се и погледнете диаграмата на Нютон. След това прочетете отново тази част. Ще ви се стори фасулска работа.

Ето какво става, когато направя снимка при същите условия на светлина, използвайки същата скорост на заснемане, като само съм променила блендата на фотоапарата, минавайки през различните спирки.
Направете и това в края на урока, за да можете истински да уловите чувството.

Скорост на заснемане и количество на светлината

Затворът при заснемането е средството, чрез което вие контролирате количеството време, през което светлината да достигне до лентата.

Ето пример за типични скорости на заснемане на фотоапарата:

1 секунда

1/2 секунда

1/4 секунда

1/8 секунда

1/15 секунда

1/30 секунда

1/60 секунда

1/125 секунда

1/500 секунда

1/1000 секунда

Някои фотоапарати имат скорост на заснемане с продължителност две, четири или осем секунди или пък кратка – например 1/2000 или 1/4000 секунда. Две други опции на фотоапарата ви може да бъдат „T“ или „B“ опции, които съответно са „Time“ и „Bulb“. Те ви дават опцията да оставите затвора за скоростта отворен, за колкото искате секунди, минути или часове.

Ако настроите скоростта на заснемане на 1 секунда, очевидно е че ще бъде пропусната повече светлина, отколкото ако я настроите на еди-колко си секунди. Светлината ще „удари” лентата ви за двойно повече време. Всяка настройка е два-пъти по-дълга от следващата. Така че между отварянето и затварянето на блендата ви и промените в скоростта на заснемането, вие имате изключително голям контрол върху експонирането на вашата снимка.

Това, което искате да постигнете, е правилно експониране – тоест бялото на вашата снимка да е наистина бяло, но все пак да има плътност и да могат да се видят детайлите, а тъмните цветова да бъдат наистина тъмни, но все пак показващи плътност и детайли.

В горния пример, където говорех за блендата, използвах 1/60 секунда експониране за всяка снимка по отделно. Ако бях използвала 1/1000 секунда експониране, f/2 примера би бил много близо до правилното експониране, докато f/8 до f/32 биха били по-близо до пълно затъмнение. И обратно, ако бях използвала 1/8 скорост на заснемане, f/32 примера ще е най-близо до правилното експониране, докато f/2 до f/8 щеше да бъдат почти напълно бели.

В следващата таблица, всеки отделен пример ще пропусне същото количество светлина във фотоапарата – всеки ще ви даде същото експониране. Да кажем, че искаме да направим снимка, като използваме първия пример с бленда f/11 и скорост на заснемане 1/15 секунда. Ако спрете блендата си на f/8, това позволя да навлезе половината количество светлина както е при f/11, така че трябва да удвоите количеството време на отваряне на блендата на 1/30.

Само помнете, че всеки път като отворите блендата с една f-спирка, вие пропускате двойно повече светлина, което значи че трябва да намалите скоростта на заснемане наполовина. И обратно, ако спрете блендата надолу с една f-спирка, вие ще позволите на половината от количеството светлина да влезе, което значи че ще трябва да удвоите скоростта на заснемане, за да позволите на същото количество светлина да влезе. Двете неща работят съвместно, за да контролират вашето експониране.

Таблицата по-горе е само един пример. Вие не бихте отишли навън в естествения свят и да очаквате бленда на позиция f/11 да ви даде идеалното експониране със скорост на заснемане 1/15 секунда всеки път. При затъмнена стая ще имате нужда от много повече светлина, отколкото ако сте навън в слънчев ден.

Това е като да се научите да карате кола с ръчно сменяне на скоростите – трябва да отпуснете амбреажа докато подавате газ или нещата няма да проработят правилно. Когато бях на 16г помня, че два часа обикалях квартала, изтощавах двигателя на един и същи знак стоп всеки път, докато не схванах как се прави по правилния начин. Същото нещо е с блендата или скоростта на заснемане. Ще откриете, че докато експериментирате със настройките, ще започнете да усещате нещата и един ден ще ги правите естествено – ще ви идват отвътре.

Друг фактор при скоростта на заснемане: Движение

Скоростта на заснемане наистина може да предизвика интересен ефект, когато искате да наблегнете на движението. Погледнете следващите две снимки:

Тази снимка на камиона е направена със скорост на заснемане 1/1000 секунда. Умишлено изчаках докато превозното средство се приближи и се забележи, че има надпис на него, за да наблегна на това как бързата скорост на заснемане спира движението. Даже не можете да кажете дали камионът е спрял на пътя или се движи. Всъщност камионът се движеше с 112 километра в час.

Тази снимка беше заснета със скорост 1/30 секунда. Колата се движеше приблизително със същата скорост както колата от горната снимката. Тази снимка определено говори за движението. Колкото е по-дълга скоростта на заснемане, толкова повече движение ще придадете на движещия се обект в снимката. Забележете, че тъй като фотоапарата не бе в движение, а бе на статив, всичко останало на снимката е изострено.

Най-накрая, тази снимка беше заснета със скорост 1/8 секунда. Движението и образа са още по-размазани. 

Нещо интересно за отбелязване е, че ако снимате обект, който се движи от едната страна на рамката до другата, ще излезе замъглен и с неясни очертания при движението си, отколкото ако снимате обект, който се приближава към или се отдалечава от вас. Също, колкото обекта е по-близо, толкова по-ефектно ще бъде заснемането на бавна скорост.

Друг интересен начин за използване на бавната скорост на заснемане е да заснемете водопад или всякаква друга форма на течаща вода. Сигурна съм, че всички сте виждали красиви снимки на спокойни природни места, където падащия водопад прилича на коса на ангел, която се спуска по скалите. Това се постига като намалите скоростта на заснемане. Колкото е по-бавна скоростта, толкова е по-добре за снимки като тази. Едно нещо, с което трябва да се съобразите ако правите такива снимки: водата се отразява МНОГО на светлината – много повече, отколкото предполагате. Дори блендата ви е да намалена до най-ниската си позиция, все още може да бъде твърде светло за вас, за да имате достатъчно време за заснемане, за да постигнете този ефект. Ще ви дам два съвета.  Първо, този вид снимки се получават добре при мрачни, облачни дни. Така че ако искате да излезете и да направите панорамни снимки някой ден и сте разочаровани от времето, недейте да бъдете! Отправете се към най-близката горичка с течаща вода. В дни като тези наистина се забелязват красивите наситени цветове на зеленината, независимо дали ще са ярко зелени през пролетта или светло есенно-червени, жълти или оранжеви, и със сигурност ще имате късмета да заснемете водата. Второ, ще имаме специален урок върху филтрите на фотоапаратите и каква е тяхната функция, но мисля че сега е момента да поговоря за неутралния филтър. Това е филтър, който е оптично чист, но ще затъмни снимката, за да ви позволи да използвате по-бавна скорост на заснемане. Различните производители на филтри им дават различни имена, но на всички функцията им е да намалят количеството светлина, която влиза във фотоапарата ви с една, две или три спирки. И ако това не ви е достатъчно, те могат да се нтрупат една върху друга. Ако сте заинтересован да си закупите филтър, можете да отидете до магазина за фотоапарати и да им покажете вашия фотоапарат – те ще ви помогнат да намерите такъв, който да пасне на модела ви.

Тази снимка е заснета със скорост 1/15 секунда – най-дългото експониране, което успях да направя през този ден без да преекспонирам моята снимка. Ако си носех неутралния филтър с мен, бих удължил времето на експониране и да постигна дори по-нежен ефект с водата, докато запазвам скалите и листата остри.

Видяхме разликата между бързата и бавната скорост на заснемане и видяхме интересните ефекти, които можете да постигнете чрез бавната скорост. А какво можем да кажем за бързата скорост? Спряният камион в примера по-горе не е интересен. Кога можете да използвате бързата скорост на заснемане? Тя работи наистина добре, улавяйки неща, които вашето око е твърде бавно за да забележи.

Бързата скорост на заснемане от рода на 1/500 секунда или по-бързо, често се използва при снимки в областта на спорта, като искате например да снимате спортист на висок скок, докато е във въздуха или да уловите състезател по мотоциклетизъм, прелитащ над някоя височина с хвърчаща изпод гумите кал. На горния пример камиона е на земята, а когато уловите в снимка нещо във въздуха, никой не си задава въпроса дали обекта се движи или не. 

Отново, водата е интересен обект на снимка. Очите ни не са свикнали да се фокусират на водните капки, които се получават при разбиването на вълната в брега, така че улавянето на такова нещо на лента ще направи снимката ви внушителна.

Тази снимка е заснета със скорост 1/1000, за да се улови разпръскването на водата от ябълката. Може да ви отнеме доста време на експериментиране, за да заснемете правилно нещо такова, но когато успеете е страшно забавно.

В тази връзка, постигнах това като поставих фотоапарата си на статива, фокусирах го на точно определена точка върху купата с мляко и едновременно с това изпускайки ягода, докато бързо натискам копчето за заснемане. Налагаше се да използвам и светкавицата на фотоапарата – вие можете да забележите сянката, създадена от пръските на млякото – за да постигна достатъчно бърза скорост на заснемане. 
Това е в основни линии информацията за скоростта на заснемане и как работи в синхрон с блендата на фотоапарата. В следващият урок за лещите, ще изследваме други ефекти на блендата, които се отразяват на снимките.

Източник: Jodie Coston, MorgueFile